Целта
Статия във вестник "ЕХО" от 1 октомври
звучеше интересно
Статията
50 деца от 6 до 15-годишна възраст от SOS Детско селище - с. Дрен тази година предприеха една
прекрасна инициатива: маркираха нов туристически маршрут. Средствата за консумативи бяха отпуснати
от SOS Детско селище - Дрен, а указателните табели бяха изработени от децата в работилницата на
селището. Маршрутът започва от с. Дрен и завършва на връх Дренско пладнище - 1349 м.н.в.
Той е най-високият в района на с.Дрен и един от първенците във Верила планина. От него се открива
красива просторна гледка: на юг към Рила, на север към Витоша, а на запад към Осоговската и Конявската
планини. На изток се вижда първенецът на Верила - Дебелец. Връх Дренско пладнище е известен сред местните
хора и като "Станка Първанова", тъй като там е била убита партизанката от с. Кондофрей. Има още едно име,
с което върхът е известен на туристите - Градище. Така фигурира и в някои географски карти.
Маркировката започва от SOS Детско селище в горния край на с. Дрен. Пътеката, означена с червена
боя с две бели ивици отстрани. отначало се изкачва през полето над детското селище и влиза в близката
борова гора. Следва стръмен черен път, който за около час води до бивш овчарски егрек. Сега той се ползва
за заслон. След 10 минути пътеката стига до чешма с корито. Следва стръмно изкачване през букова гора
до билото на планината. Там катеренето вече е доста по-лесно, върви се по черен път с малък наклон.
Последният етап на изкачването до връх Дренско пладнище e по открития му западен склон. Целият маршрут
е с времетраене около три часа и денивелация близо 900 м. От поляните се откриват красиви гледки към
двата големи язовира в околността - "Дяково" (до Дупница) и "Долна Диканя". Самият връх представлява
обширно плато с букова гора в западния край, където е паметникът на лобното място на Станка Първанова.
Но това не е най-високото място. Триангулачната точка се намира в източния край, откъдето се открива
обширна гледка към Рила.
Ако минете по новия маркиран маршрут във Верила ще видите, че и гледката от върха, и хубавите гори,
поляни и панорами по пътя си струват усилието! От София за с. Дрен пътува микробусче за около час
(цена 3 лв.) което тръгва от автогара "Овча купел". Има и редовен превоз от гр. Радомир.
А какво се оказа...
Заинтригувани от горната статия и сравнително близкото разположение на обекта до София, решихме да се
разходим до там. Пътуването до там беше приятно. Пътят към граничният пункт Кулата, който трябваше
да е завършен до началото на миналите летни олимпийски игри в Гърция, все още не беше пуснат в експлоатация.
Но все пак си личи, че е свършена много работа, а от началото мина повече от година. По моя преценка
няма скоро да е готов целият участък, въпреки че на места пътят изглежда готов.
Намерихме отбивката от международния път за село Дрен, където се отбихме в селския магазин за малко
провизии. След това намерихме и детското селище. То се оказа голямо с хубави двуетажни къщи и с
дървета между тях. До тук всичко вървеше според статията.
Пътеката обаче започва от гората, която се вижда в далечината и тръгва в ляво по черен път, който не
беше чак толкова стръмен. Времето за което стигнахме заслона беше 30 минути нормално ходене, а не за
около час. Отначало маркировката не е добре поставена, а и на няколко места се отклоняваше друг път
надясно. Ние държахме винаги левия път, който се изкачва максимално нагоре.
Когато стигнахмедо заслона вече валеше осъзаемо и сложихме дъждобраните. Тогава почувствах истинския
дух на планината, спомняйки си екскурзията в Пирин, въпреки че бяхме тръгнали с нагласата за лека
разходка. С набирането на надморска височина се засилваше не само дъжда, но и мъглата се сгъстяваше,
така че не се виждаше нищо наоколо освен дърветата. След като излезнахме на билото мъглата си беше
гъста и нямаше никакви изгледи да видим нещо от описаните в статията гледки. Но ние продължавахме
смело напред. След като мина известно време без да има подобряване на обстановката и след като
самата маркировка изчезна от погледа ни заедно с околните дървета и продължаващият да вали дъжд
все още беше с нас, взехме решение да се връщаме. Не беше лесно, но нямаше смисъл да продължаваме.
След като установихме, че вървим по-бързо от колкото беше споменато в статията, преценихме че се
намираме много близо до върха. Единственият проблем беше, че не знаехме в коя посока е върха.
Речено, сторено! Навръщане докато слизахме по пътя (не случайно казвам път), дъждът и вятъра
постепенно изчезнаха.
Така или иначе си направихме една авто-пешеходна екскурзия, с елементи на приключение.
След като се прибрахме установихме, че денивелацията въобще не е близо 900 м. а по-скоро 500.
Върхъте висок толково колкото пише в статията, но село Дрен е на около 750 м.н.в.
Галерията
 1.снимка |  2.снимка |  3.клип |
 4.клип |  5.клип |  6.клип |
 7.клип |  8.клип |  9.клип |
 10.клип |  11.клип |  12.клип |